Хищникът. Жертвите в харема на Кадафи

Кой би помислил, че в ада може да се подаде оплакване срещу дявола?

Вождът упражняваше контрол, унижаваше и поробваше хората чрез сексуални актове.

Изнасилването се превърна в политическо средство, преди той да го използва като оръжие за натиск.

Това, което най-много възбужда Вожда, е да притежава дъщерите или съпругите на влиятелни личности или свои противници - било то за кратък период от време. Целта не е просто да завладее жената, а по-скоро да нанесе удар на мъжа зад нея – „в Либия няма по-голямо оскърбление” – да го потъпче и унижи или ако тайната остане скрита завинаги, да получи влияние над него и психологически да доминира.

Отказът очевидно привлича сегашните управляващи в Либия. Тази стратегия има своето предимство - защитава срамните тайни и страхливостта на малка група мъже, които някога са били слуги на диктатора и сега са активни революционери в името на новата власт. Те мечтаят за тихота относно изнасилванията. Искат забравяне на жертвите-жени с аргумента „те не са истински жертви”.

„Нашият занаят не е нито удоволствие да доставяме, нито вреда причиняваме; той е свързан със запълване на раната,” пише Албер Лондър – известен френскоезичен репортер от миналото.