Разоренията на македонските българи 1878-1903

Първият организиран въоръжен протест на българите в Македония срещу условията на Берлинския договор, който ги върна под османска власт и ги отдели политически от сънародниците им в свободното българско Княжество, е известно като Кресненско-Разложкото въстание от 1878 година. При потушаването му около 40 000 българи напускат родните си места и се отправят към свободна България. Бежанските потоци от македонските територии, останали под контрол на султана, продължават да текат и след това. Те стават по-интензивни след всяка революционна активност или действия на чети, а особено след нови народни повдигания като Малешевското (1895) и Горноджумайското (1902) въстание. Най-високата точка на разорението сред македонските българи настъпва с опожаряването и унищожаването на множество населени места при жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през лятото и есента на 1903 г., когато над 50 000 души са принудени да напуснат разрушените си домове и търсят убежище в България. Чрез много оригинални документи и писмени източници книгата разкрива преследванията и опустошенията, преживяни от македонските българи под османска власт между 1878-1903 г., както и значителните миграционни движения към България вследствие на тези събития.