Забравената история

"В България, около 1910 г., съществуваше "Висшият военен съвет на Българската армия". Това са нашите генерали – героите от освободителните битки на българската армия, които комунистическите власти оплюха като символи на великошовинизма. Искам да им се поклоня и в тяхна памет започнах да пиша за забравените фигури, останали извън вниманието на поколенията. Сред имената им са: Вълко Велчев, Георги Агура, Никола Иванов и много други.

Книгата ми е автобиографична и обхваща спомени от края на 19-ти век до наши дни. Разказва за истината в историята ни, която бе изопачена от панслависти и комунисти. Освен това описвам моя живот сред елита на българската и световната музика през последните четиридесет години – както в студио, така и по концертни сцени! Споменавам Русия като родина на нашата интелигенция; тези генерали са нейни възпитаници, подобно на мен и баща ми! Целият руски народ дойде да ни освободи, но всичко свърши с разочарование след Сан Стефанския договор - който призна независимост само за Сърбия и Черна Гора. За нас той беше двугодишна окупация с огромна армия под командването на руски генерал!

Берлинският договор остави голяма част от народа ни под чуждо робство - инициатива на граф Игнатиев! Европа прокламира нашата независимост въпреки негативното отношение към нас. Септемврийското въстание през 1923 г. не може да бъде наречено антифашистко; как можеше фашизмът да присъства при положение че Хитлер публикува "Моята борба" чак през 1925/26 г.? Как сме могли да бъдем фашистка държава без партия с лидер?

Българската азбука беше изменена в славянска (руска), а ползите от БКП и БСП доведоха до страхове, убийства и бедност за народа ни – не обаче за управляващите! През управлението му Фердинанд загуби две войни благодарение на предателствата си! Истинският поглед върху историята показва положителните черти у народа до 1944 г., които трябва да помним с гордост; отрицателните черти обаче произлязоха от режима след тази година.

Ще научите повече как детството формира артистите зад сцената - онези „луди“, които репетират по осем часа дневно. Ще откриете информация относно цигулковото обучение при професори като д-р Обрешков и Христосков, както й историјата около звукозаписа у нас." /Стефан Владков/