Книга на Еклесиаста

Соломон е признат за автор на „Книга на Еклесиаста или Проповедника“ – една от най-оспорваните и противоречиви книги в Стария завет. В нея се откриват известни изрази, като: „Суета на суетите – всичко е суета!... Каквото е било, пак ще бъде... Няма нищо ново под слънцето… Всичко си има време… време да плачеш и време да се смееш … Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни … Време да обичаш и време да мразиш... Всичко произлиза от пръстта и всичко ще се върне обратно там... По-добре двама, отколкото един... Който копае яма, сам пада в нея...“

Тези думи често чуваме или сами ги използваме. Те принадлежат на Соломон, който царувал над Иудея между 965 г. пр. Хр. до 928 г. пр. Хр., а името му вече символизира мъдрост, богатство, слава и сила. След като преживява множество изпитания през живота си, мъдрият цар достига до парадоксален извод: „Всичко е суета и терзание за духа.“ Тази мисъл определя основната тема на книгата, в която авторът търси отговор как можем по-добре да живеем в този несигурен свят.

Авторът изглежда черпи знания от дълбокото духовно наследство на човечеството. През вековете всяка генерация независимо от социалните промени неизменно среща основните въпроси относно справянето с животa - колкото непостоянен, толкова и конфликтен. Всеки период носи със себе си безспорния факт, че смъртните живеят във свят извън техния контрол – животът може само да бъде воден в хармония с Върховния Бог-съзидател, който единствен решава всичките събития на земята.