Последните еретици

В края на 11-ти век в региона Окситания, разположен в Южна Франция, се появява нова религия – катарството. През 12-ти и 13-ти век нейното влияние започва да заплашва основите на Римокатолическата църква. Папа Инокентий III я обявява за "прокълната ерес", а френският крал Филип Август нарежда на васалите си да предприемат кръстоносен поход. Тази инициатива води до Албигойския кръстоносен поход – конфликт между християни. Градовете и крепостите в Лангедок биват опустошени, загиват стотици катари и техните привърженици, а великолепната култура на Южна Франция е напълно унищожена. Днес катарската вера почти забравена, но все пак има изследователи, които търсят свещените текстове на тяхната философия и посвещават живота си на популяризирането й. Катарството подчертава идеята за уникален трансцедентален дух във всяко човешко същество... Аскетизмът му цели възстановяване на божественото начало чрез вътрешно пречистване и медитация; принципите му могат да бъдат формулирани с думите: “Опознай себе си и ще откриеш тайните на природата и боговете.” Настоящата книга разглежда драматичните събития от началото до падението на последните бастиони на катарската общност – замъците Монсегюр и Керибюс. В нея се предлага задълбочено проучване относно произхода, развитието и просветителските идеи зад религията „посветените“. За първи път общността им е представена чрез автентични апокрифни писания от периода 11-14 век, където истинската им религия не изглежда като "манихейска ерес", а по-скоро като стремеж към пречистване на християнската вяра върху основата й от ранния период. Замъкът Монсегюр – последният бастион за вярванията им - бил определян от католиците като "синагога на Сатаната" , докато езотериците го виждали като "замъкът Свещения Граал". За жителите в Окситания той станал свято място за утешение. На студения сутрин преди няколко века – 16 март 1244 г., двеста „посветени“ умират щастливи сред пламъците голямо кладенеще след доживотно посвещение към Съвършенството . Те напускат този свят със знанията около своето учение завинаги недостижими за останалият свят след тяхната саможертва оставили загадки неизменни през времето . Ако действително местата помнят силата натрупана от случилото се там , то тогава Монсегюр би трябвало да бъде зареден с духовна светлина , защото това било местоположение където умира последният посветил доверие при смело решаване през мракa (царство злото). Рьоне Нели