Чувствата. Срок на годност

Повече от десет години носех в себе си неясното желание да създам книга, в която да представя женска перспектива относно емоционалната култура и отношенията през 70-те и 80-те години на миналия век. Обаче две изказвания, които чух в един тъмен зимен ден, ме подтикнаха сериозно да се заема с писането. През сутринта участвах в обсъждане на първоначалния вариант на Закона за меценатството. На него директорът на столичен театър изрази недоволство по отношение на закона, като заяви:
- Добре е да има меценати, но кой ще решава какво трябва да финансират? Защото може някоя привлекателна актриса да отиде при мецената и той просто да й предостави средства без ясна причина! - което подразбираше, че меценатът винаги би бил само хетеросексуален мъж.

Вечерта присъствах на дискусия за дисертация, където ректорът на университет пред стотина жени – основно преподавателки – се обърна към един декан от Софийския университет с думите:
- Пешо, Пешо, колко красиви жени има тук; те имат нужда от нас двамата – мъжете – за тяхното ръководство! (Коментарите са излишни!)

Така реших настоятелно да напиша тази книга. Осмелявам се да вярвам, че тя ще резонира и с други българки на средна възраст.