Многоизмерен скок в края на времето

Възможно ли е времето да има край и събитията, с които сме свикнали, да придобият парадоксален характер? Да, това може да се случи, ако някой е проектирал и организирал както събитията, така и нас самите в тях. Това предполага, че времето е замислено от своите мистериозни творци като цикъл на самоосъществяване, дори когато ни изглежда линейно и безкрайно.

Какво ще последва в края на времето? Вероятно ще настъпи нещо подобно на огромен вихър или торнадо, където миналото, настоящето и бъдещето ще се смесват в един фунийобразен поток. Каква би била нашата роля в едно време, което затваря собствените си врати и поглъща себе си? Може би оцеляването зависи от способността ни да вибрираме на достатъчно висока честота; необходимо е да бъдем балансирани и преодолели полярностите на нашия холографски свят.

Има множество знаци за приближаването ни към точката Омега – моментът, когато линейното време приключва. В този миг ние можем да се окажем пред трамплин за осъществяване на невероятен многоизмерен скок в нова неизследвана реалност. Тук вибрацията става място, а мисълта незабавно приема форма на проявление.