Лагерите на смъртта ГУЛАГ

Гулаг, обширната система от съветски концентрационни лагери, е представлявала механизъм за държавна репресивна политика, който може да бъде сравнен само с Холокоста. Светът узнава за ГУЛАГ през 1972 година благодарение на публикуването на "Архипелагът Гулаг" от Александър Солженицин. След разпадането на Съветския съюз се появяват множество мемоари и изследвания относно Главное управление лагерей (съкратено ГУЛАГ), но книгата на Ан Епълбаум остава първият напълно документален отчет за съветските трудови лагери – от тяхното възникване след Руската революция до закриването им в периода на гласност. Произведението "ГУЛАГ" бързо придобива статус на значимо произведение в сферата на съветската история.

През 1929 година Сталин взема решение да развие лагерната система чрез използването на принудителен труд с цел ускоряване индустриализацията в СССР и експлоатиране ресурсите на малко населяваните северни области. В лагерите са изпращани хора, които са арестувани по абсурдни обвинения - политически противници, работещи със закъснение, жени на осъдени мъже, осиротели деца и селянки обвинени във „вредителство“ или шпионаж.

Книгата съдържа ужасяващи истории от преживелите тези места. ГУlag е бил вселенска структура вътре в самия СССР – отделна цивилизация със свои уникални правила, традиции и морал. Ан Епълбаум последователно разглежда ежедневието в тази ужасна действителност: условията при работа, хранене и живот в претъпкани бараки сред опасни престъпници; начините за оцеляване и смъртта.

До кончината си през 1953 г., около 18 милиона души преминават през лагерите; приблизително 4.5 милиона никога не успяват да се върнат обратно.