Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците

Автономността на изкуството и интелектуалците вече не е само привилегия, а все по-често се явява проблем, дори бреме за мнозина. През втората половина на XIX век творци като Флобер, Бодлер, Мане и по-късно Зола са се борили за нея. Днес обаче живеещите в посткомунистическа реалност я получават без усилия – не толкова като наследство, което често подценяваме или не оценяваме достатъчно, а повече като подарък. От конфликта между теоретичните концепции и практиката можем да заключим: Вебер предлага значителен стимул за размисъл, но той не е наш съвременник; следващите теории относно интелектуалците водят до едностранчиво разбиране на явленията и до обезличаване на понятието. Това преобразува обещанието за прометеевска трансформация у една известна личност в нарцистично поглъщане на собственото си безсилие и самота.
Ивайло Знеполски