Международно договорно право

Един от най-важните елементи на международното сътрудничество е договорното уреждане на взаимоотношенията между държавите, международните организации и частните фирми. Сега международните отношения се уреждат от над 50 хиляди международни договора. Затова в този сборник са включени най-важните международни договори и закони на Република България, които уреждат реда за сключване на международни договори както от държавни органи, така и от частни фирми.
Съвременното международно право представлява система от взаимосвързани и взаимнодопълващи се принципи и норми, съдържащи се в различни негови отрасли.
Международното договорно право урежда всички въпроси, свързани с преговори - сключване, влизане в сила, действие, прекратяване или спиране на действието на международните договори. С международни договори се уреждат почти изцяло всички проблеми на останалите отрасли на международното право. Международноправната система е пронизана от принципа Pacta sunt servanda (добросъвестно изпълнение на договорните задължения), който по същество е стабилизиращ фактор в международните отношения, тъй като служи за укрепване на доверието на субектите на международното право за тяхното международно сътрудничество и установяване на траен мир и сигурност. Първоначално принципът е въплатен в преамбюла на Устава на ООН: "Да създадем условия, при които може да се поддържа справедливостта и зачитат задълженията, произтичащи от договорите...", в последствие в редица международни актове, вкл. И във виенските конвенции относно правото на договорите от 1969,1986 г. и др.
В сборника, наред с Устава на ООН, Декларацията за принципите на международното право от 1970 г. и Заключителния акт от Хелзинки (1975 г.) са включени три Виенски конвенции (от 1969, 1978 и 1986 г.), представляващи гръбнака на Международното договорно право от публично правен характер.
Приетата през 1969 г. Конвенция за правото на договорите (влязла в сила през 1980 г.) е ратифицирана от България през 1987 г. и представлява съществен принос за кодификацията и прогресивното развитие на международното право. Конвенцията е своеобразен кодекс и урежда всички въпроси, свързани със сключване и влизане в сила, съблюдаване и тълкуване, поправки и изменения, недействителност и прекратяване и спиране действието на договорите. В приложението на конвенциите е уредено образуването на помирителни комисии за разглеждане на спорове, съгласно чл. 66 от конвенцията.
Включените други две Виенски конвенции до голяма степен допълват Конвенцията от 1969 г., но имат и свой собствен предмет на регулиране. Виенската конвенция относно правоприемството на международните договори от държавите (от 1978 г.), урежда всички въпроси, свързани с правоприемството на части от територията, отношение спрямо договорите от държавата-предшественик и държава-та-правоприемник, временно прилагане на договорите, възникването на нови независими държави, последствия от сливане и разделяне на държави, уреждане на спорове и др. Конвенцията не е ратифицирана от България.
Приетата през 1986 г. във Виена Конвенция относно правото на договорите между държавите и международните организации или международните организации е ратифицирана от България и урежда всички въпроси, свързани със сключването, влизането в сила и действието на международни договори с участието на международни организации.

В сборника е включен действащият Указ № 1496 на Държавния съвет от 1975 г. за участие на България в международните договори. Указът не включва изцяло разпоредбите на Конвенцията от 1969 г., тъй като България е ратифицирала конвенцията през 1987 г., а самата Конвенция е в сила от 1980 г. В него са уредени въпросите, свързани с подготовката, сключването, влизането в сила, действието, обнародването и съхранението на международните договори. Необходимо е приемането на Закон за обвързването на Република България с международните договори, който да съществува изцяло на разпоредбите на конвенциите от 1969 и 1986 г.
Конституцията на Република България съответства изцяло на поетите международни задължения, дори в чл. 5, ал. 4 признава примата на международното право, прокламирайки, че "Международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България са част от вътрешното право... и имат предимство пред тези норми на вътрешното, които им противоречат".
Наред с актовете от международно публичноправен характер, в сборника е включен и най-важният международноправен акт, уреждащ сключването на международни договори от частни фирми в тази област-Виенската конвенция относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. Включени са също така и най-важните национални закони. Това са преди всичко Законът за задълженията и договорите, Търговският закон и други.

Предложеният сборник е предназначен за студенти от юридически факултет, специализиращите международно право, аспиранти и научни работници, а също така и за практикуващите юристи. Отчитайки тази особеност, в сборника са включени само действащите международни и от вътрешното законодателство актове в областта на международното договорно право.
Доц. д-р ю.н.Орлин Борисов