Международно договорно право

Един от ключовите аспекти на международното сътрудничество е регламентирането на отношенията между държави, международни организации и частни компании чрез договори. В момента над 50 хиляди международни договора регулират глобалните взаимоотношения. Затова в настоящия сборник са включени основополагащите международни споразумения и закони на Република България, които определят правилата за сключване на такива договори както от публичната администрация, така и от частния сектор.

Съвременното международно право представлява комплекс от взаимосвързани принципи и норми, разпределени в различни области. Международното договорно право обхваща всички аспекти свързани с преговорите - подписването, влизането в сила, действието, прекратяването или временното спиране на действие на тези споразумения. Със своите положения почти изцяло покрива проблематика от останалите области на правото.

Основният принцип Pacta sunt servanda (доброжелателно изпълнение на задължения по договор) играе важна роля като стабилизиращ фактор във взаимоотношенията между страните. Той укрепва доверието сред участниците в международното право и допринася за установяване на мир и сигурност. Поначало този принцип е формулиран още в преамбюла на Устава на ООН: "Да създадем условия за поддържане справедливостта и уважение към задълженията произтичащи от договорите...", а впоследствие намира отражение в редица други документи, включително Виенските конвенции относно правото върху договори през 1969 г., 1986 г. и др.

Включените документи освен Устава на ООН са Декларацията за принципите по международното право (1970 г.) и Заключителния акт от Хелзинки (1975 г.), наред с три Виенски конвенции (от 1969г., 1978г. и 1986г.), които формират основата на публичноправното международно договорно законодателство.

Конвенцията относно правото върху договора приета през 1969 година (влязла в сила през 1980) е ратифицирана от България през 1987 година и значително допринася за кодификацията и напредъка в областта; тя служи като кодекс регулиращ въпросите около сключването до прекратяването или изменението му. Конвенцията предвижда образуването помирителни комисии по спорове съобразно член 66.

Другата две Виенски конвенции добавят нова информация спрямо Конвенцията отпреди десетилетие – например Конвенцията относно правоприемството при държавните спогодби урежда специфичните случаи свързани с териториални промени но не е ратифицирана у нас.

Конференция относно договора между държави/международни организации приета през ’86-та e одобрена у нас.
Сборникът съдържа актуален указ №1496 приеман през ‘75-та g който не обхваща напълно разпоредбита си свръзки със закона пък т.к той влиза след ратификация едва ‘87-ма

Нуждата да се приеме Закон свързан с ангажиментитe по междунариднте догворности остава належаща , Конституцията ни потвърждавайки водещият статус нa тази материя

Между другото тук присъства най-значимият документ касаещ търговските сделки - виенската коневнция относимo към стокови продажби . Сборника ще бъде полезен както за студенти специализирали юриспруденции , докторанти , учени така i практикувалити юристи .

Доц д-р Орлин Борисов