Интелектуалците и социализма

В книгата си "Пътят към робството" (1944) Хайек предупреждава за заплахите, които тоталитаризмът носи за либералните демокрации. В произведението "Интелектуалците и социализма" (1949) той анализира защо социалистическите концепции продължават да влияят на мисленето на водещите интелектуалци и заключава, че именно тази доминация е причина за глобалния успех на социализма. Според него ролята на интелектуалците в политиката е значително подценявана; всъщност, идейната трансформация от концепция до политика е просто въпрос на време.

В това свое есенциално произведение от 1949 г., Хайек предлага нова дефиниция за термина "интелектуалец". Той ги описва не като оригинални творци или специалисти, а по-скоро като хора, които са сред първите в приемането на нови идеи и умеят да комуникират тези идеи достъпно за широката аудитория. Интелектуалците са представени от него като "професионални посредници на идеи".

Хайек предвижда, че победител в идеологическия конфликт ще бъде не толкова оригиналният мислител, колкото разпространението на класически либерални възгледи чрез интелектуална класа, уверена в тяхната стойност. Неговото есе служи като призив към защитниците на класическите либерални ценности и довежда до създаването на мозъчни центрове, ангажирани с популяризирането на принципите на свободния пазар и тяхното прилагане в множество държави по света.