Поетическото изкуство Т.6 / Любомир Левчев

Встъпителна студия, коментар и превод от старогръцки – проф. д-р Александър Ничев.

Предговор

Аристотел, роден в Стагира (384—322 г. пр. н. е.), пристига в Атина през 336 г., когато е на седемнайсет години, и се записва в философската школа на Платон — Академията. Той прекарва двайсет години там, свързвайки научната си дейност с това място. Отношенията му с Платон не могат да бъдат точно определени; изглежда обаче, че несъгласията между тях по основни въпроси не са повлияли негативно на взаимното им уважение и приятелство. Платон високо оценявал ученика си и го наричал “умът на школата”, а известната фраза “Amicus Plato, sed magis amica veritas” произлиза от "Никомаховата етика" (I 4) на Аристотел. През 342 г., Стагиритът става учител на Александър Македонски. Когато се завръща в Атина през 335 г., той основава собствена философска школа — перипатетическата, която съществува няколко века. По време на последния период от живота си (335—323 г.) пише множество трактати във връзка с преподаването си в Ликейона (Лицея), сред които попада и произведението “За поетическото изкуство” или “Поетиката”. То вероятно заема място между "Политиката" и "Реториката".

“Поетиката” не е част от творбите, предназначени за широка аудитория; тя удовлетворява специфичните нужди на перипатетическата школа, което обяснява необичайната й форма и странната съдба.