Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.2

Христо Цанков-Дерижан е един от значимите български автори, които полагат основите на литературата след освобождението. Той е роден в Габрово през 1888 г. и още в ранна възраст проявява интерес към литературното творчество – като ученик в Пловдив редактира вестник "Ученически труд", а по-късно, като студент в София, работи за хумористичния всекидневник "Порой". Вдъхновен от руските демократични писатели и под влиянието на творчеството на народния поет Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан развива своята идентичност като автор с осъзнатата мисия да свързва писателската си дейност с интересите на народа.

Той заема различни важни позиции: артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, ръководител на отделение при Министерството на търговията и труда (1932-1934), както и главен редактор на списанията "Семейство" и "Земя". Неговото творчество е разнообразно и обширно. Освен че се изявява като опитен редактор и публицист, той пише стихотворения, разкази, повести, романи и критики; също така компилира антологии и сборници. Превежда произведения от японска поезия - например „Пеперуди. Японска лирика“ (1919) и „Песен за камбаната“ от Фридрих Шилер (1924).

В поезията си той следва традицията зададена от Вазов. Белетристичните му произведения съдържат автобиографични мотиви освен социални наблюдения върху живота в България. В своите критически есета „Моите познайници“, където представя литературните профили на 16 български автори, както и в „Певецът на селото“, посветено на живота й делото на Цанко Церковски, ясно се откроява неговото активно обществено чувство или чувствителността му към съдбата народа.