Историкът/ тв.к.

"Скъпи мой, нещастни наследнику,

С голямо съжаление ти представям себе си, независимо кой си ти и как четеш тези думи. Трябва да споделя историята си. Чувствам известна жалост към самия себе си, тъй като ако държиш това писмо в ръцете си, значи аз несъмнено съм изпаднал в беда - възможно е дори да съм мъртъв или още по-зле. Съчувствам и на теб, непознат приятелю, защото само онзи, който наистина има нужда от подобно зловещо знание ще прочете писмото ми един ден. Ако не се явяваш моят приемник в обичайния смисъл на думата, то скоро можеш да станеш мой наследник – и чувствам болка заради факта, че предавам на друго човешко същество собственото си вероятно невярващо преживяване със злото. Не знам защо именно аз го получих като наследство, но се надявам в крайна сметка да намеря отговор — може би докато пиша тези редове или през следващите случки."