Алсарио

В съвременния свят всички ние пишем нещо. Понякога ми изглежда, че половината от населението е заето с писане, а другата просто игнорира четенето. Но това не е проблем! Ще споделяме произведенията помежду си, което ще доведе до конкуренция и ще ни направи по-взискателни в търсенето на оригиналност. Според мен както писането, така и четенето стимулират развитието на мозъчните клетки – както би казал моят герой Алсарио.

Това е първият ми роман, което автоматично означава, че все още не се считам за писател. Всъщност става дума за повест; тя може да ви се струва малко натрупана или дори излишна. Не ме притеснява да кажа нещо ненужно; по-скоро съм загрижена дали успявам да предам всичките си мисли.

Обичам да измислям истории и ги разказвам с удоволствие. Фантазията ми работи активно и съчинявам странни сюжети, вдъхновени от абсурдни ситуации в живота. Трябва да призная, че намирането на простотии никак не е сложно – те са навсякъде около нас.

Желанието ми да пиша винаги беше силно и дълго време го потисках като мечта. А пък какво значение има възрастта при творчеството? За мен този процес представлява ново начинание; можем да го наречем приключение, а самото творчество виждам като опит за спасение. Както пише в Библията: всяка нова професия преминава през седем трудни години – без трудности няма напредък. За успех човек трябва понякога да бъде гладен или студен – колко точно обаче никой не уточнява.

Мъдреците от Тибет твърдят, че мъдростта идва когато спреш да мислиш... но ако никога не почиваш какво става?

Написах тази история бързо преди четири години. Историята на Алсарио със сигурност няма за цел само положителни чувства у читателя; вместо това провокира размисли относно житейските перипетии и недостатъците на обществото - именно такъв бе замисълът ми като автор. Опитах се с малко тъга и много хумор да ви направя част от човешките слабости и добродетели.

Ако успея с вас da открием основните истини за живота и докосна вашите сърца - значи задачата ми е изпълнена.
Сега след публикуването на книгата чувствам прилив на нови идеи вътре в мен и това ме мотивира към написване на следваща книга.
Обичам активността над пасивното чакане – всичко постоянно се променя едновременно оставяйки някакви неизменяеми аспекти… Може би така ще продължи завинаги…
Маргарита Войнова