Преговорите, свързани с Берлинския договор (1875-1886)

Луи Мари Адолф Левеск, барон д'Аврил, е френски дипломат и автор, който също така се занимава с превод. Основният му интерес е насочен към християнския Изток, включително Балканите и Близкия изток, както и към епичната и популярна литература от Средновековието. Той публикува пътеписи под псевдонима Сирил.

Книгата му представлява основния труд за развитието на Източната криза, освобождението на България и последиците от Берлинския конгрес. Авторът започва анализа си много преди тези събития – още с турските реформи през средата на 19-ти век и разглежда причините за техните провали. След това кратко обсъжда Кримската война, но основното внимание отделя на периода между 1875-78 г., когато кризата достига своя връх.

„Преговорите свързани с Берлинския договор 1875-1886“ предоставят ценна информация за българските читатели благодарение на обективността в отношението на автора към народа ни и неговата трагична съдба. В същото време той остро критикува ограничителната политика на Дизраели лорд Биконсфилд, лорд Солсбъри и консервативната партия по отношение на Източния въпрос; осъжда идеализирането на Турция и безсмисленото противопоставяне срещу Русия заради Балканите. Не е случайно книгата да бъде преведена още в началото на Княжество България.

Към труда има приложен откъс от негов пътепис озаглавен „Сантиментално пътешествие из славянските страни“. В него Д’Аврил разказва впечатленията си от България чрез разговори между различни личности – англичанин, унгарец, сърбин, българин, грък, румънец и французин - докато плават по Дунав. Те обсъждат редица важни теми от онова време: заселването на татарите и черкезите в региона; набезите им срещу българското население; бунтовете в България; четническите движения начело с Филип Тотю и Хаджи Димитър; установяването на Българската екзархия; конфликта между българи и гърци; както和 румънското пренебрежително отношение спрямо българите й вижданията около напредъка των източните народи.