Embedded control in the autonomous systems

Автономните и вградени системи представляват основната структура на съвременното технологично общество и се проявяват като почти незабележима среда за всеки от нас. Скоро след появата на електронния компютър през средата на миналия век, бе осъзнат потенциалът на цифровото управление като алтернатива на човешкото контролиране над различни процеси. В резултат на това тяхното приложение започна – първоначално в индустриални среди и военни технологии, но употребата им беше все още сравнително ограничена поради високите разходи за устройствата и необходимостта от сложна адаптация към технологичната среда и участващия персонал. Постепенното масово навлизане доведе до развитие на технологията при вградените системи, които станаха по-компактни и достъпни ценово. От своя страна напредналите технологии допринасят за дори по-широкото им използване в промишлеността, комуникациите, транспорта и ежедневието.

Днес автономният интелект или поне автоматизацията при вземането на обикновени ежедневни решения е навсякъде около нас. Повече от 95% от цифровите процесори не са инсталирани в общоприети системи – лични компютри или сървъри, а в специализирани устройства за управление, известни ни като вградени системи. Функционалността им варира значително – от много примитивно управление над повтарящи се процедури с ниска сложност до имитация на човешкия интелект и физическо присъствие. Реализирането на ходещи и говорещи хуманоидни роботи остава предимно данък уважение към бившата фантастика или футуризма в стил Кафка; но освен тези скъпи играчки можем да наблюдаваме безспорната практическа стойност на автономните вградени системи: вместо хора във развитите икономики работят милиони индустриални роботи (по-скоро манипулатори), а всеки от нас е обграден от няколко такива "спътници", които изпълват нашето съзнание със звуци, изображения и комуникации.