История на Византийската империя. Период на Македонската династия (867–1057)

Третият том на изключителната „История на Византийската империя“ от акад. Фьодор Успенски разглежда управлението на Македонската династия, започвайки с нейния основател Василий I Македонец и преминавайки през царуването на Василий II, известен със зловещото си прозвище Българоубиец. Книгата стига до края на династията след властването на неговите две възрастни сестри, които поставят свои фаворити начело.

Този период е особено значим не само за самата империя, но и за отношенията между Западната и Източната църква. Тогава се води борба между тях за духовното влияние над славянските народи, която води до разрив в отношенията между двете институции, особено по времето когато патриарх е Фотий. В този контекст той също така възлага велика просветителска мисия на светите братя Кирил и Методий. През това време техните ученици са прогонени от Великоморавия – държава, която впоследствие изчезва от историческата сцена – а те намират топло посрещане в България благодарение на цар Симеон, който акад. Успенски описва като един от най-влиятелните и образовани владетели на своето време.

Със своя изследователски дух и отличен стил историкът разкрива малко познати факти около царуването на Македонската династия, пътуванията на братята Кирил и Методий както и преследването срещу техните последователи. Освен това акцентира върху усилията na цар Самуил да запази независимостта на България пред лицето na византийското робство; включително едно слабо известно събитие свързано с 3 март през IX век (870 г.), което отбелязва момента когато България приема православието в бурния конфликт между Константинопол и Рим относно контролa върху църковната власт.