Идеология, утопия, репрезентация. Юбилеен сборник в чест на проф. Александър Кьосев

Юбилейният сборник може би не е най-подходящият формат за отбелязване на приноса и влиянието на проф. Александър Кьосев върху съвременната българска хуманитаристика и култура. Той е известен със своята критика на литературния канон, а също така и по принцип на самата концепция за канона, докато юбилейните академични издания обикновено са част от процеса на утвърдяване на нечие научно дело. Те принадлежат към йерархична културна структура, която налага определени образци за следване. В изграждането на тази йерархия, както можем да видим от лекциите и текстовете на самия юбиляр, винаги играят роля властови фактори и идеологически механизми за легитимация. Поради това юбилейният сборник изглежда концептуално несъвместим с позицията на един либерален интелектуалец-иронист като Александър Кьосев.

Въпреки това, ако внимателно разгледаме неговите книги, статии и интервюта, ще установим, че той никога не е отхвърлял авторитета. Макар да критикува канона, той продължава да чете, анализира и деконструира класически произведения. Дори когато признава относителността и контекстуалността на истините и ценностите, той не вярва в равноправността между всички интерпретации. Никога не е приемал възможността една интерпретативна перспектива спрямо модерните либерални общества да ги представя като идентични с тоталитарните режими. За него да бъде либерален интелектуалец означаваше винаги да защитава свободата и разнообразието без наклонности към релативизма.

Така че юбилейният сборник в чест на проф. Александър Кьосев представлява не монументална творба, а платформа за диалог — пространство за разширяване както на свободата така и различието. Всяко такова пространство обаче се нуждае от случайна причина или гостоприемен жест — необходимо условие като лично име или привлекателно присъствие – което да постави началото всичко останало. Александър Кьосев винаги е бил активен участник в дискусията; през последните десетилетия той често задавал тона в академичния живот в България повече отколкото всеки друг човек; този сборник го потвърдява още веднъж.