В света на ръкописите

В епохата на средновековните ръкописи

С откритията на Гутенберг през 1454 г. и развитието на печатната индустрия, издаването на книги стана възможно в хиляди идентични копия за сравнително достъпна цена, а Интернет превърна милионните тиражи в нещо обичайно. В контекста на това всеки византийски и славянски ръкопис е уникален артефакт (уникум), тъй като няма друг подобен екземпляр. Подобно на всички редки предмети, ръчно написаните книги са с висока стойност. От съвременна перспектива може да се твърди, че те представляват луксозни изделия; например една голяма книга от пергамент с размери около 30 х 40 см и приблизително 400 страници е струвала между 14 и 26 златни монети. Преписвачите Григорий и Йоан, работили през X век за архиепископа Арета, оценявали труда си по преписване на един ръкопис на цена от 6 византийски номизми; за сравнение годишният наем за магазин в централната част на Константинопол бил около 38 номизми – което подчертава ценността дори само на един такъв ръкопис, който не достига нивото на тези предназначени за императора или патриарха (Целикас, 1985).

През Средновековието книгите с богато украсени декоративни детайли и илюстрации бяха значително по-скъпи. Това изискваше участието не само на писци — които не винаги били професионални калиграфи — но също така декоратори и миниатюристи. След завършването си такива ръкописи могли да бъдат притежавани или закупувани само от най-влиятелните личности в йерархията של средновековното общество (например Псалтирът от Лондон в Британската библиотека АМ.Мз.19352 от 1066 г., произведен в Студийския манастир в Константинопол).