Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Каталогът на библиотеката (1837-1887)

Настоящото изследване разглежда обема и тематичното многообразие на книжния фонд в библиотеката, основана през 1802-1803 г. във Видин от Осман Пазвантоглу (1758–1807). Основен източник за информацията е оригиналният каталог. Библиотеката произлиза от личната колекция на баща му – еничарския ага Йомер бин Пасбан-заде (убит 1788 г.), като към нея са добавени дарения от над 115 души. През периода 1848–1849 г. се създава Видинската вакъфска библиотека, която по-късно става обществена градска библиотека с цел да удовлетворява нуждите на местното мюсюлманско население в областта на четенето и образованието. Възприемана остава като Библиотеката на Осман Пазвантоглу. В началото на 1888 г., две трети от книгите са предадени на османската държава и преместени в библиотеката за ръкописи „Беязът“ в Истанбул. Изследването включва още 696 тома ръкописни и старопечатни книги, които остават запазени в Националната библиотека в София, между които има европейски издания и произведения от основателя на турската печатница Ибрахим Мютеферрика (починал през 1747 г.). Задачата пред настоящите и бъдещи учени от България, Турция и други страни е пълното проучване на фондацията тази важна библиотека, създадена от активна личност във Видин. Изследването предлага насоки и идеи за реализиране на този проект.

***

Професионалният опит на проф. д-р Стоянка Кендерова протича в отдел „Ориенталски сбирки“ към Национална библиоте­ка „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва след завършване на висшето си образование по специалността „Турска филология“ със второ направление „Френски език” в СУ “Св.Климент Охридски”. Работата й се фокусира върху обработката и научното описание архивни документи и ръкописни книги написани както османотурски, така арабски език. За подобряване знанията си по арабски език тя завършва интензивен курс през 1974 година в института "Бургиба" в Тунис, а практически опит придобива чрез работа с арабските ръкописи библиотеки в Багдад και Мосул през 1976 година . През 1986 година защитава докторат със заглавие "Сведения ал-Идриси о Балканах их источники" Института по изтокознание при АН Русия Санкт Петербург (днешния Институт за източни ръкописи). Допълнително специализирала е Скиллитър център за османистични проучвания Кеймбридж(1991) , а после учи Арабска секция) Институ­тa по филология Мадрид(2002). Преподава османотурски език Отдела тюркология Университета Страсбург там защитила докторат тема "Biblioth?ques et livres musulmans dans les territoires balkaniques de l’Empire ottoman: Le cas de Samokov XVIIIe – premi?re moiti? du XIXe si?cle". От1995година хоноруван преподавател дипломатика катедра тюркология алтаистика СУ . Научните интереси активно проявление области кодиколо-гия средновековната арабска географскa историческа литература история медицинa историография библиотеки Османа империи