Българските разломи

Тази книга представлява личен разказ, насочен към всеки размислящ индивид в България, който се интересува от съдбата на родината си.

Основната й тема е основната структура на социалния, политическия и културния живот в страната. Тук се подчертават абстрактният егалитаризъм и уравновесеността като първоначални елементи; именно те налагат разрушаване на всякакви авторитети и установени редове. Рушенето на традицията става доминираща практика, а полукултурата и отсъствието на селективни критерии водят до възхода на масовия популизъм с неговите антидържавни наклонности, стремеж към авторитаризъм и тоталитаризъм. Популизмът остава по същество непродуктивен, но служи за двигател при постоянното желание за освобождаване от отговорност в ролята ни на имперска периферия.

Дебатът относно учредяването на Българската екзархия може да бъде разглеждан като генерална репетиция за изграждането ѝ. Премиерата настъпва с Учредителното събрание през 1879 г., а създадената матрица продължава да оказва влияние и днес. Опитите за "реформи" всъщност са само ремонти или осакатяване на подструктури; те не променят функционирането на системата. По този начин се определя официализирането историческото мислене с всички негови преувеличения по отношение някои идеи или личности, както и забравянето или изопачаването на други.

Заключението не носи белезите на исторически фатализъм. Стоте петдесет години не са особено дълъг период – има възможност не просто за разрушение, а за интелигентно, внимателно и продуктивно преформатиране на тази матрица.