Особености на гръцкия език в периода IV-VI век по епиграфски данни от България

Езиковите характеристики на гръцките надписи от IV–VI век, открити на територията на съвременна България, отразяват общите тенденции, установени в късното койне чрез епиграфския материал от различни региони на империята. Изследването обхваща периода на Късната античност, когато се завършва преходът към средногръцкия (византийски) език и новата християнска религия започва да утвърдява своето влияние в културно-исторически аспект. В представеното изследване се разглежда взаимовръзката между тези два процеса – как езиковите явления са свързани с християнизацията в тракийската област на Източната Римска империя. Епиграфските паметници предоставят ценна информация за разговорния гръцки език; след I век единственият литературен източник по него остава Новият завет и те служат като директен източник относно имената на първоначалните християнски епископи, йерархичната структура на клира и конфликтите между ариани и православни през IV век в днешните български земи. Особено внимание се отделя на употребата на специализирана християнска терминология и антропонимии, както и на символи, формули и акламации характерни за стилистиката и визуалното оформление на късноантичните надписи.

Албена Мирчева-Жечкова има диплома по класическа филология и след завършването си преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ а също така във СУ „Св. Климент Охридски“. Темата за нейната докторска дисертация е „Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България“. В момента тя работи като доцент в катедрата по „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ във Факултета по славянски филологии, където води лекции по общо езикознание и палеобалкански езици. Научният ѝ интерес основно включва изследвания върху старогръцкия язык , тракийските диалекти а също така палеобалканските езици; тя е авторка на книгата "Увод в палеобалканистиката" (2017).