Лекции по история на Византия (ново издание)

Нито едно общество не е отделяло толкова внимание на собствената си историография, колкото средновековната Византия. Независимо от това, византийската история като част от човешката история остава сравнително нова и слабо проучена област. Причините за това явление са многобройни. Първо, трябва да се подчертае фактът, че Византия представлявала един затворен свят със съвсем малко връзки със западното човечество, където интересът към знанията винаги е бил по-силен. Религиозните различия също играят важна роля в общото пренебрежение на Запада към Източна Византия. Църковното разединение доведе до пропаст, която трудно може да бъде преодоляна. По времето на Средновековието византийските схизматици предизвиквали у западните католици чувства на отвращение; ако разгледате хрониките на кръстоносните походи, ще забележите силно презрение и омраза спрямо византийците – чувства подобни на тези срещу неверниците.

С настъпването на Ренесанса и излизането на западното човечество от средновековната изолация интересът му се насочи към класическата древност. Този период предоставил един напълно различен свят в сравнение с онзи мрачен и варварски живот, който познавало досега. Вместо ограничението и безпросветността при господството на църковния авторитет древността демонстрирала общество с основополагаща свобода във взаимоотношенията между хората; светска цивилизация била изградена върху оптимистичен поглед към света; науката и изкуствата процъфтявали без привилегии свързани с произхода или кръвната линия – ограниченията, които вече били осезаеми за средновековния човек.

Забелязвате ли как увлечението по класицизма продължава и днес? То обаче било още по-значително в миналото. Пред величието на Античния свят животът в средновековна Византия не имал особена стойност; защото западният човек търсеше исторически примери за разрешаване на своите актуални проблеми тук не можел да намери нищо полезно. За него Византия представлявала общество изпълнено с предразсъдъци — аналогичното положение запазило мястото си и в Западното Средновековие — а също така такова общество не оценявало особено духовните знания; то живеело под властта на деспотизма, където църквата и християнството доминирали над умовете и потискали волята точно както било ситуацията при Запада.