Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий

Книгата „Върху етническия произход на Св. св. Константин и Методий“ предлага нова перспектива за задълбочено проучване на родословието на светите братя. Често техният произход се свързва с гръцкото или славянското население в Солун, Византия. Има мнения, че бащата им Лъв е преселник в Солун, а дядо му е принадлежал към царския двор, но бил прогонен поради предателство. Тези факти обикновено биват пренебрегвани или неправилно интерпретирани. Съществуват хипотези, според които дядото на светите братя може да е български боил, избягал от езическа Плиска заради конфликти с владетеля си.

В настоящата книга дядото по мъжка линия се представя като византийски благородник и приближен до императора, който е изселен от Константинопол в Солун след измяна — информацията предоставя възможност за откритие на документални сведения относно него. Житията на светите братя позволяват изграждане на приблизителен образ на тяхния дядо, когото приемаме за Константин Воилас – византийски патриций при императрица Ирина (797-802). Вероятно той е низвергнат в края на нейното управление и изпратен в изгнание в Солун.

Според повечето изследователи той представлява гърцизиран потомък от прабългарски род Воилас (Боилите), които са били заселени от византийските императори във Витиния и Мизия наред с други българи и славяни от Горна Тракия. От същия род идва известният монах свети Йоаникий Велики (754-846), почитан както от гръцката, така и от българската православна църква.

Смята се също така, че учениците Климент и Наум вероятно са били част от същата група гърцизирани българи и славяни живеещи около манастир „Св. Полихрон” близо до планината Олимп.
Представят се доказателства за това как патрицията Константин Воилас може да бъде идентифициран със знаменития епископ Константин Котрагийски близо до Охрид; именно там би могъл да участва в мисии през 783-784 г., насочени към християнизиране на местните народи.

Тази дейност вероятно фигурира сред текстове като „Солунска легенда” или “Брегалнишка мисия”. Информацията допринася към твърденията в житиеописанията относно Свети Константин Философ — неговият дядо послужил за пример не само при разработването на глаголицата и преводите му върху свещени книги, но също така при основаването на новия Кирило-Методиев език.

Друг важен прабългарин – княз Борис-Михаил адаптира азбуката предложена от Св. Константин Философ; чрез своето влияние той подпомогнал разпространението на Кирило-Методиевската книжовност сред новопокръстения български народ а впоследствие - сред останалите източноевропейски народи.