Власт и сласт в историята

Когато историкът се сблъска с множество документални доказателства, той започва да си задава редица въпроси относно сложността на човешките взаимоотношения. Често не може да намери ясни отговори без да проучи архивите, дневниците и спомените. Интимната история на човечеството не предлага скандални слухове за жълти издания, а по-скоро разкрива замисленото поведение на властимащите, понякога мотивирано от непредвидими емоции. Скулптурите в публичните пространства и портретите по стените възвеличават лидерите до божествени висини. Въпреки това, те също са подвластни на своето „низко желание", независимо от ореола на изкуствено величие около тях. Лицата, които управляват държавата, имат същата зависимост от секса като обикновените хора в низините; но благодарение на своята власт могат да удовлетворят желанията си в значително по-голям мащаб. Тук става дума не за клевета или опетняване на репутацията им чрез селективен подход към техните заслуги, а за представяне на многослойни образи в контекста на реалноста около тях. Както казва Георги Марков: "Никой не е над Истината", нито над Историята – пишейки я с главна буква.