Изгубената история

Книгата на Елка Димитрова е задълбочено и методологически усъвършенствано изследване, което с безспорните си качества успява да се утвърди в добре проучената област на българската литературна история.

Според Милена Кирова, трудът демонстрира впечатляваща erudition, талант, находчивост и интерпретативни способности. Мирослав Дачев добавя, че амбицията присъства във всяко негово измерение.

„Изгубената история“ предлага нова интерпретация на значими произведения от българската литература през 20-те години на XX век. Основно внимание е отделено на характеристиките им, които служат за пресечна точка между общия контекст на модернизма и спецификите на националния модел.

Основната проблематика разглежда опозицията между мит и история като основополагающ модел в модернистичното мислене. В рамките й са анализирани поетични творби и интертекстуални връзки, както и критически текстове, разбрани като тяхно генериращо основание и металитературен завършек. Централният фокус е върху феномена на взаимовръзката между митологията и историзма под влиянието на кризисността – как това оказва влияние върху поетичното мислене и писане. Изследването търси произведения, които най-добре представят напрегнатото взаимодействие между криза в съзнанието и постсимволистичната поетика.

Тази книга е насочена предимно към академична публика, но би могла да представлява интерес за кандидат-студенти също така.