Саги за кралете на Севера; т.1

С това издание българските читатели най-накрая имат възможността да се запознаят със знаменитите северни саги, преведени директно от оригинала. Автор на тези произведения е Снуре Стюрлюсон (1179 – 1241), който е бил значима личност за своето време. Произхождайки от стар и знатен исландски род, той притежавал богатство и активно участвал в политиката, което в крайна сметка довело до загубата на живота му. Въпреки това не материалните му дела донесли вечна слава; като образован човек, той се утвърдил като един от известните скалдове и създал редица “исторически” предания, вдъхновени както от устни разкази, така и от древни хроники. Освен това вероятно е авторът на прозаическата част на "Младшата Еда", която представлява важен източник за изучаването на скандинавската митология.

Заглавието на този сборник саги - “Земният кръг” - подсказва представата за Земята като идеално оформена сфера, което кореспондира с древните географски описания. От друга страна, то подчертава амбицията на автора да обобщи цялостната история на света. Всъщност Снуре владеел много информация, но тя основно се фокусирала върху близкото минало в неговия свят – Средновековна Скандинавия. Затова “Земният кръг” всъщност обхваща територията само около Северна Европа: Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Англия и Ирландия – отражение на геополитическите реалности по онова време.

В творбите си Снуре предлага интересни примери за изграждане на антропогонични и социогонични концепции. Например една жена сънува огромно дърво преди раждането на своя син; долната част е червена , средната зелена , а короната бяла . Образът на световното дърво обикновено символизира тричастната структура на Космоса; тук към него се добавя цветови код за обозначаване социално-идеологически явления.

Основният въпрос относно цикълa “Земният кръг” е доколко те могат да бъдат считани за исторически жанр. На пръв поглед детайлите в тях - имена , места , събития - дават основание да приемем правдивостта в разказаното от Снуре . Много изследователи сравняват данните със действителни исторически фигури или събития и ги използват за реконструкцията na истории; все пак мнозинството sagas for nordic kings са квазиисторически описания според определението дадено od V.Ivanov i V.Toporov.Като че ли днешния читател трудно би могъл да следи многобройните генеалогични линии при изброяването до деветото коляно . За хората през времето нa Sнурe такива родословие били жизненоважни ; genealogies legitimized кралете and jarls in no less degree than their personal deeds.