Военното изкуство на българската армия 1885-1945

Военното изкуство се разглежда като съвкупност от теоретични и практични аспекти, свързани с подготовката и провеждането на военни действия. То включва стратегия, оперативно изкуство и тактика. Стратегията е най-значимият компонент, който обхваща въпросите относно изграждането на армията, планирането и изпълнението на войната, както и употребата на различните видове въоръжени сили. Оперативното изкуство започва да се оформя в края на XIX век и началото на XX век; то разглежда как операциите се ръководят от оперативно-стратегически, оперативни и оперативно-тактически формирования. Тактиката пък се фокусира върху организирането и воденето на бой от съединенията, частите или подразделенията.

Изучаването на военното дело у нас започва заедно със създаването на българската армия. То преминава през дългогодишна еволюция под влиянием на различни фактори и специфични исторически условия. Теорията и практиката непрекъснато се развиват чрез трудовете на отделни автори, нормативните документи, ученията и маневрите с войските. Най-подробното проявление може да бъде наблюдавано по време на войните, където ясно проличава нивото на военнотеоретичния напредък както сред командирите, така и между щабовете или самите войски в тяхната готовност за действие.

През многовековната история България участва в множество конфликти – основният им мотив през Средновековието са ограничеността в икономиката и примитивността в средствата за поражение. В контекста след Освобождението (1878 г.) обаче условията коренно се променят благодарение na научнотехническия напредък; борбата става все по-механизирана. В процеса по подготовка and провеждане нa воински действия възникват редица характеристики, които придават нова актуалност към опита от тези конфликти. Затова настоящото проучване ще акцентира единствено върху военното изкуство във войните след освобождението от османско владичество.
Игнат Криворов