Реторика към Александър

Съчинението "Реторика към Александър", което се смята, че е написано от Аристотел, но по-вероятно е дело на неговия ученик Анаксимен, представлява втория най-важен реторически текст от гръцката античност след "Реторика" на самия Аристотел. То акцентира предимно върху практическите средства за убеждаване – аргументи, признаци и мнения и т.н., като в същото време прилага стилови особености, които сами по себе си могат да направят речта убедителна или поне приемлива за аудиторията. Съдържанието му е представено под формата на фиктивно писмо до цар Александър Македонски, чийто учител е бил Аристотел.

Основната цел на "Реторика към Александър" е да служи като източник с насоки за съставяне на текстове независимо от техния получател; то не анализира вече съществуващи речи или стихотворения от известни оратори или поети както например прави трактатът “За възвишеното” на Лонгин. В този контекст произведението може да бъде ценно само по себе си или в сравнение с напълно различни творби, а не задължително чрез призма на гръцките и римските оратори, чиито произведения все още са малко преведени на български.

Преводът от Георги Гочев продължава традицията в областта на превода на старогръцката реторика и философия, утвърдена през годините благодарение на учени като Александър Балабанов и други. Под умелото ръководство на научния редактор доц. д-р Николай Гочев "Реторика към Александър" става достъпна за българските читатели като ценен наръчник по реторика с подходящи коментари и индекси.