Малгарските българи

Книгата разглежда един аспект от бившето Българско Беломорие, по-точно онзи район, който след войните в началото на 20-ти век остава част от Османската империя и впоследствие Турция. Основният град в този регион е Малгара, а около него се намират български села, сред които Гюнюв (известно като Булгар кьой), което става популярно благодарение на труда на Л. Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 година". В тази област живеят различни групи българи – рупци и клинки, а религиозната структура включва християнски общности – патриаршисти, екзархисти и униати.

Авторката успява да се утвърди като изключителен изследовател и избягва всякакви политически пристрастия относно решенията или проблемите пред българската държава за приетите от нея мигранти. Нейната работа представлява истински паметник на страданието на България. Регионът около Малгарското краище служи като символ за общобългарските идеи, философии, спомени и болка.

Тази книга предлага дълбок поглед върху несправедливостите в историческата съдба на народа ни и разказва историята за холокоста в Тракия.