Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.) Т.3: Гръцки извори

Инициативата за публикуването на Симеоновия сборник – старобългарски превод от края на IX и началото на X век – в три тома, всеки с различна цел, под общата редакция на акад. Петър Динеков, представлява проект на Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките и Езиково-текстологичната лаборатория при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ръководена от проф. д.ф.н. Румяна Павлова.

Първият том, който включва изследвания, текстове и библиография, бе издаден през 1991 година, а вторият – речник-индекс на словоформите и употребите в Светославовия препис от 1073 г., беше публикуван през 1993 година. Наборният текст е основан върху най-древния препис на Симеоновия сборник – руския Светославов препис от 1073 г., съгласно фототипното издание отпечатано през 1983 г. (Москва).

Третият том се фокусира върху гръцките извори за старобългарския превод и съдържа критическо издание на гръцкия текст въз основа на четири византийски ръкописа (Coislinianus graecus 120, Coislinianus graecus 258, Vaticanus graecus 423 и Ambrosianus graecus 489), които са най-близки до славянската версия; освен това има теоретична част - анализирането им като аналогови образци за сборника. Проучването и публикацията относно гръцките извори са резултат от многогодишните усилия на Петя Янева по отношение текста.

С цел да се улесни работата на бъдещите изследователи по славянския превод, наборното издание от първия том е прегледано допълнително от Ангелина Минчева, Цветана Ралева, Ценка Досева и Петя Янева и ще бъде предоставено паралелно с гръцкия текст; между тях синхронизацията позволява лесно сравнение със славянската версия според Светославовия препис.

Публикацията на гръцките извори за Симеоновия сборник завършва тритомното произведение "Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.)" и представлява значимо постижение в българската медиевистика; тя ще привлече вниманието не само у нас но също така сред международната научна общност , служейки като основа за последующи проучвания.