Куклата в българската традиционна култура

В тази книга се разглежда едно от най-значимите и устойчиви явления в народната традиционна култура – куклата. Характеристиката на куклата е изградена върху обща материалност, която се представя чрез нейното название, вид, типизация, функция и материали, използвани за изработването ѝ. Изтъкнати са куклите-идоли, създадени от естествени материали (листа, слама, житни класове, цветя и др.), които представляват най-древните куклени образци. Подчертана е типизацията на куклата като антропоморфна, зооморфна и природни форми.

Изследването акцентира върху класификацията на куклата според нейната роля: обредна (сакрална), художествена (статична), игрова (людическа) и битова. Куклата носи символика с обредно-магичен характер – да предвещава плодородие. Важен аспект в изложението е представянето на куклата в бита: в домашния куклен театър като плашило за вредители при селскостопански труд; по време на семейни обичаи свързани със сватба или раждане на дете; както и при различни оброчни практики. В процеса на развитие на куклата се проявява древната мирогледна система с митичните й образи редуцирани до наши дни. Днес те принадлежат към изкуството и са предмет на интерес за много ценители. Културният принос на куколките играе важна роля за запазване историческата памет у българите.