Всесилната държава

„Всесилната държава“ е един от най-влиятелните трудове в либертарианската социална теория. Авторът, Лудвиг фон Мизес, отправя критика към етатизма и социализма, като използва нацизма за пример. Той остро осъжда икономическия интервенционизъм, централното планиране и концепцията за социална държава, както и опитите за създаване на глобално правителство. Поради това „Всесилната държава“ е изключително значима книга за всеки интересуващ се от философията, икономиката и политическите науки.

В своя труд Мизес поставя нацизма, етатизма и национализма в контекста на международните отношения между края на 19-ти век и двете световни войни. Анализът му черпи вдъхновение от богат исторически фон и завършва с провокативен план относно бъдещето.

Според него нацизмът представлява форма на ортодоксален социализъм, а корените им произлизат от етатистичния подход – т.е., желанието на държавата да играе ключова роля в икономическите процеси. Според Мизес военният етатизъм постепенно преминава в агресивен национализъм; той твърди, че рано или късно всяка форма на nationalism става агресивна подобно на германския вариант.

Германският агресивен национализъм се различава от този в другите европейски страни поради убеждението у германците за тяхната превъзходност в Европа; затова те стремят към разширяване територията си (Lebensraum). Това явление започва да се оформя едва след края на 19-ти век с установяването на единна - и следователно силна - германска държава.

„Всесилната държава“ демонстрира обширните познания по история и задълбочено разбиране på економическите принципи у Лудвиг фон Мизес. Книгата служи като незаменим ресурс за осмисляне развитието na европeйската история през XIX-XX век.