Самоубийството:Начин на (зло)употреба

Сьорен Киркегор твърди, че не е срещал човек, който поне веднъж в живота си да не се е сблъсквал с въпроса за самоубийството от емоционална и рационална гледна точка. И аз съм на същото мнение.

Има индивиди, които действат като истински механизми за обезценяване на собственото си съществуване. Лицето, което обича себе си, вижда света като благосклонен. Още преди две столетия Гьоте извлече важния урок от житейските провали: трябва да бъдем по-милостиви – както към другите, така и към самите нас. По-малката строгост означава повече жизнеспособност и способност за оцеляване.

Любовта към себе си и високата самооценка представляват непреодолими пречки пред смъртта; те са бдителни защитници на живота. Самоубийство извършва този, който е изгубил ценността на себе си – човекът без себелюбие.

В творбата „Абсурдът и самоубийството“ на Камю — философ и писател едновременно — четем: „Има един-единствен сериозен философски проблем – самоубийството. Да решим дали животът струва или не да бъде живян означава да отговорим на основополагаещия въпрос в философията.“

Точно такъв отговор ще търся аз; именно тази сложна оценка ще опитам да направя. Ще го сторя като автор, избрал живота, а това вече определя моето отношение към темата. Въпреки предварителната настройка спрямо него, все пак има пространство за размисъл.