Българският ум. Теория и история

Националният ум представлява колективно съзнание, което се формира от множество различни индивиди. Те обикновено работят самостоятелно и отделено един от друг, но преживяват живота на своята нация като личен опит, размишляват над проблемите ѝ и се стремят да формулират идеите, които тя желае да изрази. Тези хора са свидетели на своето време. Затова е важно при обсъждането на националния ум да помним, че той е едновременно абстрактна концепция и нещо конкретно и реалистично. За разлика от анонимните творци във фолклора, тук става дума за индивидуални личности с ясно изразено национално съзнание, които мислят в контекста на това съзнание.

Когато разглеждаме историята на българския ум, всъщност следим интелектуалната дейност на най-забележителните му представители – тези, които успяват да уловят духа на своето време и да оформят основните идеи в българската историческа рамка. Нейната заслуга е значителна дори когато те не получават винаги признанието, което заслужават. Причината за това не лежи у тях самите, а по-скоро в нашата леност и неспособност да се задълбочим върху най-същественото и значимо; трудността ни идва от нежеланието да търсим истината за българския свят.