Дневник на необикновената жена (ново допълнено издание)

"12 букета от мъдрост и радост – по един за всеки месец

Необикновената жена притежава способността да разпознава чудесата, скрити зад обичайното. Тя осъзнава, че носи свещена сила, наследство от древните богини.

Тази жена е олицетворение на творческата енергия. Тя приема и обича всички свои аспекти – както светлите, така и тъмните страни. Жената, която се цени и уважава себе си и живота си, без страх изхвърля собствените ограничения. Жената, която полага грижи за своето благополучие и нужди. Тя смело се впуска в пътешествие към реализиране на мечтите си. Жената преминава през трансформационния огън и излиза по-силна и блестяща от всякога. Тя знае как да се успокои и да чуе шепота на душата си; празнува успехите си с благодарност.

С книгата си Моника Василева приканва читателките да посветят 12 различни месеца на връзката с тяхната истинска женска същност. Независимо дали ще разгледат произволна страница или ще отделят целия месец за развитие на определено качество, дневникът на необикновената жена предлага вдъхновение как да намерим радост дори в най-обикновения ден и как да започнем ново вълнуващо приключение към самите себе си.

„Мисля, че много по-лесно е просто да избягаш от света в опит за хармония отколкото смело да навлезеш в живота si and to color your existence with the tones of fulfillment and happiness.. Каквото научиш сред природата не може напълно да бъде оценено до момента, когато слезеш обратно при хората.... Ние жените сме обладани със свещеност не по-малко от тибетските монаси: ние готвим вкусни ястия ежедневно; успешни сме професионално; раждаме нови човешки същества като се грижим за тяхното развитие; пламенно обичаме; търсим истини... Не сме лишени от възможността „да живеем“ у дома в душите ни – можем активно da растем i da se превъплътим във мъдростта , предизвикала възхищението даже у дзен будист.“

За подобни размисли ставах ясна решителността ми να тръгна на едногодишно пътешествие към себе си — живот изпълнен с мечти . Това беше начинание което щеше ми покаже липсващия елемент между божественото ми аз а човешкия потенциал . Преминаването през него ме промени толкова дълбоко ,че понякога замирам пред образа му - момичето гледащо ме от стари албуми ; то me завладяваше със спомени за домa , извеждайки ме извън зонaта ми comfort a plunging into most magical reality that I ever imagined . Это было искушение между мирским та святыней .... "