Хора, птици и ангели

На първия ден на 2020 година, най-напред забелязах синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя е само плод на въображението на Метерлинк. Но изведнъж се появи и сама ме откри!

Отворих прозореца в ранното утро и погледнах към дървото пред мен – на няколко метра разстояние видях как синята птица оправя перушината си. Замръзнах от удивление. Беше толкова невероятна и красива с дълбокосиния си цвят, сякаш бе изплувала направо от морските дълбини.

Тя литна към прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Избра няколко стръкчета трева за хапване, разходи се самодоволно и след това полетя към високия клен. По голите му клони зрееха червеникави плодове, които вече бяха натежали от времето. Моята синя птица — защото вече чувствах, че принадлежи на мен — блесна като скъпоценен камък сред тях. Слънчевите лъчи нежно осветяваха перата й и те сияеха ярко. Обзе ме радост без причина; но всъщност това беше огромно щастие – не просто да мечтая за синя птица, а да я виждам в действителност!