Смелостта за истината. Курс лекции в Колеж дьо Франс (1983-194)

„Смелостта за истината“ представлява последната поредица от лекции, които Фуко изнася в Колеж дьо Франс между февруари и март 1984 година. Той почива няколко месеца по-късно, което ни кара да възприемаме тези текстове като своеобразно завещание.

Те радикално допълват анализа от „Управляването на себе си и на другите“ (издание на КХ – Критика и Хуманизъм от 2016 г.). Докато там казването на истината се разглежда в контекста на политическата теория, тук акцентът е поставен върху етиката.

Какви рискове носи изразяването на истината? Какви ползи произтичат от него? Защо киниците играят важна роля при разглеждането на този въпрос? Как преходът към „истинския живот“ води до философски размишления? И защо една от основните линии в западната философия е концепцията за „лекарство за всички“?

Фуко, който сам се определяше като историк на идеите и археолог на знанието, разобличавайки претенциите им за истина и разкривайки ги като проявление на властта, сега признава своята идентичност като философ. В настоящия момент той е фокусиран именно върху въпроса за истината – не само като дискурс, а предимно като практика.

През каменните стени на Колеж дьо Франс, създаващи усещане за безвремие по време на лекциите му, всъщност се чува звука от политическите реалности. „Забравеното етическо“ действа силно и внезапно - то става задължителен принцип. Такъв се оказва актът да говориш истината или животът чрез грижа за себе си в един висш смисъл.

Текстовете функционират както като философско завещание, така и като размисли относно начина на живот, който заслужава да бъде живян.