Лекции за метода на академичното изучаване. Философия на изкуството. За отношението на изобразителните изкуства към природата

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775–1854) е потомък на известен протестантски теолог и ориенталист. Той започва да публикува произведения още в младежка възраст и рано демонстрира огромния потенциал на своя гений, като издава множество философски значими творби. На съвсем млада възраст вече е професор в Йена, където достига върха на кариерата си. Със своите многобройни публикации и лекции, включително за методологията на академичното изучаване и философията на изкуствата, Шелинг бързо се утвърдил като водеща фигура в този важен духовен център от онова време. Няколко години по-късно, след като става член на Баварската академия на науките в Мюнхен, той произнася реч, която съвременниците му оценяват като едно от най-високите ораторски постижения в Германия. В нея той отново показва способността си да разглежда философските аспекти на изкуството – тема, с която ще се занимава до края на живота си.