Епиктет и човешката свобода

Седемнайсета книга от серията "Философия за всеки".

Епиктет (около 50 – 138 г.) е древен стоически философ, който, подобно на Сократ, не е оставил писмени трудове. Вместо това той предава своите идеи чрез разговори и диалози. Роден в робство, по-късно получава свобода и прави значителни разисквания относно човешката свобода в контекста на философската традиция. Неговите възгледи са повлияни както от платониците, така и от развиващото се християнство през неговото време, което надгражда старостоицизма на Зенон, Диоген и Хризип с концепцията за върховното божество. Етиката на Епиктет разглежда доброто и злото, истината и лъжата през призмата на действията на индивида; според него всеки човек носи отговорност както за собствените си страдания, така и за щастието си.

През Средновековието учението му служи като наръчник с указания за живота на монасите. Много по-късни мислители като Блез Паскал, Монтен, Ницше и Хегел черпят вдъхновение от неговите идеи при разработването на собствените си философски теории.