По пътя към върха. Историята на Христо Проданов

„Ице, ти си истински мъж! Ти си българин! Не се предавай! Всичко е наред, хората идват при теб!“ – звучи гласът от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който само няколко часа по-рано стана първият българин на Еверест, изрича вероятно последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм… на гребена.“

Това не е просто утешителна истина – към Ицо с невероятен устрем приближава спасител. На височина 8500 метра. Температура от минус 40 градуса. Четири замръзнали пръста, чиито фаланги впоследствие ще бъдат ампутирани. Безсънна нощ в името на личната мечта и саможертва за спасяването на приятел. Вероятно така би изглеждала оценката в числа за героя от Хималаите Людмил Янков, който между 21 и 22 април 1984 година шокира България и света с отчаян опит да спаси своя приятел Христо.

Людмата, както го наричат близките му, преодолява рекордното разстояние от 1330 метра денивелация в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и достига най-близкия момент до умиращия Проданов. За жалост открива единствено раницата му и следите в снега.

„На Еверест няма смърт, а само сблъсък с мечтата“

Така Людмил коментира съдбата на Христо, който остава записан в световната история като първия алпинист достигнал върха без кислород през трудния месец април. Никой преди него не е успявал да премине най-трудния западен склон, известен още като Жестокия път.