Поведенчески и социалнопсихологически измерения на пазарния ред: статус, щастие и благосъстояние

Ако икономическата цел е да осигури максимално щастие на хората в обществото, можем ли да приемем, че увеличаването на наличните блага за потребление е начинът за постигане на тази цел? Или това може да носи незабелязани отрицателни последствия, които традиционната неокласическа икономика игнорира дълго време? Защо все още се отлага общото намаляване на работното време и предоставянето на повече възможности за развлечения и творчески дейности на членовете на обществото, след като напредъкът в технологиите вече го позволява? Как влияят постоянно растящите очаквания и сравнението с другите върху нашето щастие?

С увеличаване на материалното благосъстояние човешките нужди също растат по-бързо, което показва социалния произход зад тях. Този психологически феномен позволява на пазарната система да поддържа своето дългосрочно функциониране и доминираща роля в съвременния свят. Критиката към недостатъците ѝ и дискусията относно устойчивостта й са най-ефективни когато основаваме разискването си върху разбирането на ключовите поведенчески механизми.