Нищо по-малко от вечност

"Нищо по-малко от вечност" - това е приказка, най-ужасната, която баба може да предаде на своята внучка. Тя не е измислица, а изстрадана история, изпълнена с човешки демони, опиянени от кръв и женска красота. В нея се чуват зли смехове и писъци на осквернени девойки. Има мъже - бащи, съпрузи и братя - които са полудели от болка и безсилие заради невъзможността си да помогнат на своите близки. Чуват се плачове, стонове и отчаяни погледи. Изтощени тела се спъват в камъни и трупове; разнася се миризма на гнилоч и дрипави дрехи. Замахват дълги извити ножове под звука на зловещ смях. Алчни ръце издърпват златни монети, бижута и вещи от треперещите пръсти на жертвите.
Но въпреки цялата безизходица в тази приказка присъства любовта - онази велика сила, която носи надежда и прощава греховете. Дори Съдбата не остава незабелязана пред нейния величие; тя страда за причинената болка до такава степен, че единственото ѝ обезщетение би могло да бъде вечността – всичко друго би било недостатъчно!