Съвременните въоръжени конфликти в историята на военоморското изкуство

Историята на военноморското изкуство обхваща многовековния опит и най-високите достижения в теорията и практиката на морската война. Тя анализира как се е проявявала и променяла въоръжената борба с времето, както и принципите, стоящи зад военното изкуство.

Възниква въпросът за връзката между това определение и наскоро завършилите конфликти. Британският историк капитан I ранг Роскил подчертава, че "древногръцкият термин 'история' означава изследване" и не е непременно свързан с миналото. Тази мисъл той формулира в края на своето три-томно произведение относно Втората световна война, съвременник на която е бил. Очевидно неговата идея има потенциал да преживее автора си (Роскил почива през 1982 г.) и служи като аргумент срещу колебанията около всяко военноисторическо проучване на новите конфликти. Темата носи не само теоретичен характер, но има също така практически аспект; изучаването на последната история във военноморското изкуство играе важна роля за дълбочинното разбиране на съвременните форми на въоръжена борба и бъдещето й развитие. То помага за правилното изграждане на възгледите относно използването на морските сили от страна на държавата, уточнявайки значението и ролята на всеки компонент.

Събитията в морската сфера от 1967 до 1991 година представляват последния завършен период от миналия век по отношение военноморното изкуство. Освен това този период маркира границата със сегашния контекст, което предизвиква интерес към него по множество причини. В настоящия труд ще бъдат разгледани събития единствено чрез два основни проблема във военноморското изкуство:
- защита или нападение върху морско-океанските и речните комуникации;
- унищожаване силите противника както в открито море, така и при базови пунктове.
Тази фокусировка позволява вниманието да се насочи към специфични аспекти от военноморното изкуство. Подходът кореспондира с текущите учебни програми и цели да проучи характера именно на въоръжената борба по море вместо просто нейното историческо значение." Асен Кожухаров