Да се отнасяме към правата сериозно

"Главите на настоящата книга са написани независимо една от друга по време на интензивни политически дебати относно същността на законите, кой трябва да им се подчинява и в какви ситуации. В този контекст политическата концепция, известна като "либерализъм", която някога беше широко приета от повечето политици, изглеждаше значително отслабнала в своята привлекателност. Хората на средна възраст упрекваха либерализма за прекалената му толерантност, докато младото поколение го обвиняваше за неговата консервативност, икономическа несправедливост и за войната във Виетнам. Непостоянството около правото отразяваше несигурността спрямо традиционните политически нагласи.

Различните глави формулират и защитават един либерален подход към правото. Въпреки това те остро критикуват алтернативна теория, която е широко считана за либерална. Тази популярна и влиятелна теория ще нарека доминираща теория на правото. Доминиращата теория има две основни части и акцентира върху тяхната независимост. Първата част представлява концепция за това какво е правото; с по-прости думи става въпрос за условията, необходими и достатъчни за истинността на едно юридическо твърдение. Това е теорията на правния позитивизъм, според която истинността на правните твърдения зависи изцяло от фактите относно правилата, установени от конкретни социални институции без никакъв друг контекст. Втората част разглежда какво следва да бъде правото и поведението на познатите ни юридически институции; тук става дума за утилитаризма – идея според която целта на правото и неговите структури е да служат в интерес не само индивидуално но преди всичко колективно благо.

Критичният аспект на тези есета оспорва както двата компонента на доминиращата теория, така и схването им като независими помежду си. Конструктивната част акцентира върху една идея присъща към либералната традиция - идеята за индивидуалните човешки права; Бентам я определя като "помпозна глупост". /.../ Роналд Дуоркин"