Бандата на Андрейчика

Сирената изведнъж зави и тримата деца се обърнаха уплашени. Нейният протяжен и болезнен вой се надигаше, за да спадне отново, след което пак се усилваше. Децата бяха свикнали с този звук; понякога той звучеше пронизително, а друг път им напомняше на стар и измъчен змей, затворен под земята насила. Змеят беше гладен и жално виеше по обяд, умолявайки за хапка хляб.

Въпреки че сирената ги съпровождаше всеки ден точно в дванайсет часа и прекъсваше игрите им, те винаги изпитваха страх при звука ѝ. Гласът й носеше нещо тревожно – момчетата замълчаваха, втренчени в земята, ослушвайки се.

- Дванайсет - произнесе тихо Каро щом воят спря. Калин Каролев,
известен като Каро дори от учителките си, често чувстваше необходимостта да каже нещо в моменти на напрежение. Все едно поемаше част от вината независимо каква е тя. На десет години той беше дебелокоремен младеж с руса коса и мили сини очи; лицето му почти винаги изразяваше виновна усмивка, тъй като рядко бе уверен в действията си – приличаше на доброhearted лъвче с добре оформени бузки.

Децата въздъхнаха и погледите им отново се насочиха към плувката във водоемчето. Локомотив изрева внезапно, но никой не му обърна внимание. Най-малкият сред тях – шестгодишният Андрейчик – хвърли поглед към братята си по-големи и смело промърмори:
- Товарен триста и пет...

Той винаги искал да участва в играта „познай кой влак идва", но неизменно грешал. Не успяваше да запомни числата на влаковете които минавали или спирали близо до летището точно по това време – знаеше номерата им обаче сбърквал времето за пристигане. Янко, неговият по-голям брат го изгледа пренебрежително:
- Не можа ли да ги запомниш? Това е двеста и осем...

- Но след него идва другият... - добави Андрейчик недоволно проследявайки влака със своите черни очички.

Отново настъпилото мълчание покрило групичката под силното юлско слънце; поляните около тях трептели от маранята докато небето било ярко синьо без нито един облак.
Само откъм авиоградчето зад гърба им забелязали малък облак прах.

Ваканцията започнала преди няколко дни , но настроението у тримата никак не било празнично . Без идеи какво друго могат да правят търсели шаранчетата във занемарено блатце край авиоградчето , мислейки за новото занимание през следобеда./.../
Крум Джоргов