Grimm's Fairy Tales / Andersen's Fairy Tales

Прекрасният музикант

Имало едно време един изключителен музикант, който вървял сам през гората, размишлявайки за различни неща. Когато вече нямал какво да мисли, си казал: "Ще ми омръзне тук в гората, затова ще си намеря добър спътник." Той взел цигулката от гърба си и започнал да свири така, че звуците се носели из горите. Скоро след това пред него се появил вълк.

"О, ето идва вълк! Не желаех такова общество," рекъл музикантът. Вълкът приближили и му казал: "Хей, ти музиканте, колко прекрасно свириш! И аз трябва да науча как да свиря."

"Това е лесно," отвърнал музикантът. "Просто трябва да правиш точно както ти кажа." "О музыканте," казал вълкът, "аз ще те слушам като ученик на учителя."

Музикантът му заповядал да го последва. Докато вървели заедно част от пътя имали среща с едно старо дъбово дърво с кухина вътре и цепнатина по средата. "Виж тук," казал той на вълка, "ако искаш да научиш как се свири на цигулка, трябва да сложиш предните си лапи в тази цепнатина." Вълкът послушал и тогава музикантът бързо взел камък и забил лапите му здраво с един удар – така ловко го направил, че вълкът останал пленник.

"Остани там до моето завръщане," наредил той и продължил напред. След известно време пак помислил: “Ще ми стане скучно тук; ще потърся друг сподвижник,” и отново взел цигулката си.

След кратко време пред него изскочила лисица. “Ох! Ето я лисицата!” рекол той; “Не желая такова присъствие.” Лисицата обаче дошла при него: “О мой скъп музыканте,” рекла тя,“колко чудесно свириш! И аз бих искала също да уча.”

“Лесна работа е,” отвърнал мъжетецa.“Само слушай внимателно какво ти говоря.” „Аз ще те слушам като ученik свой учител,” обещала лисицата.

„Следвай ме,” казал той; а когато стигнали до пътека с високи храсти от двете страни ,спрял се . МузикантЪТ сграбчил клонче от леска ,прегънал го надолу към земята поставил крака си на края му ; после наклонил клона откъм другата страна : ”Елате малката лисица , ако искате нещо ново - подайте ми левия край на лапичката”. Лисицата изпълнила командата му.Той я завързал за левия клон.Накрая й заявил:”Сега малката лисица-дайте ми десния”,след което също я привързвал..Когато видял че възлите са стегнати добре ,пуснал клона та онзи избухнàла във въздуха .

“Изчакай там докато се върна” викнала оставена сама . Накрая още веднъж решават сам себеизправено : ‘Гората ни става досадна’ ...

И тъкмо настроението само помахало… Изведнъж зайчето пробягало покрай него :
‘Какви ли отношения може би ? Зайче!’ … Направило замах…
А то шепнейки непрестанно повторяло ...
‘Ах милият мой موسیканте...как хубаво играеш ! Бих искала също’.