Крадецът на праскови

Вече съм споменавал и отново ще кажа, че с Емилиян Станев всяка европейска нация би се гордяла, но ние, българите, все още сме в колебание!

Творчеството му носеше сладострастие. Той се наслаждаваше на написаното и пируваше с него. Въпреки това имаше моменти на дълбоко униние. Изглеждаше сякаш мразовитата слана е попарила всичко около него. Често беше мрачен и неразговорлив, като че ли всички негови надежди бяха потънали... Беше здрав духом, но лесно уязвим.

Също така той бе мечтателен човек и един от малцината българи, които са опознали както рая, така и ада... Всичко видяно там описваше без да пропуска нищо или да добавя лични нотки.

След като си замина и премина в другия свят, ние останахме тук с един човек по-малко. Представям си как стои на онзи бряг, пушейки и наблюдавайки нас: „Какво ви задържа там?... До кога ще продължавате?“

Как бих могъл да отговоря на писателя!... Наистина не знам защо още сме тук и докога ще продължим! Има ли някой който може да ти каже?

Йордан Радичков