Вечерна наздравица

"Вечерна наздравица" е важна и характерна творба на поета Евтим Евтимов. Тя не е само значима, защото се появява в момент, когато той отбелязва своята седемдесетгодишнина, а и заради факта, че идва от върха на неговата дългогодишна поетична младост. С всяко ново издание между него и читателите му се създават все по-силни емоционални връзки; така обхватът на аудиторията не само расте, но и подмладява.

Каква е причината за успеха на този поет? Освен очевидния му талант, ключова роля играе фактът, че той остава цялостен – неразривно свързан с любовната същност на своето творчество. То притежава завладяваща сила именно защото включва както радостите от живота, така и сенките на човешките страсти.

Лятото щурците пееха,
песента от моето детство
и огънят в летните дни.
Цигуларите вече ги няма
и у дома всичко звучи тъжно.
Те бяха тук преди,
когато мама работеше с мотиката.

Любов ли е това? Да! Но тя носи дълбочина не само от преживяванията през годините. Поетът черпи вдъхновение от безкрайното си чувство към живота с всички негови драматизми и надежди. Това разнообразие определя "Вечерна наздравица", както и широкия спектър на неговото творчество — което остава най-вече възприемано чрез чувствителността му.

Жената в стихотворенията му олицетворява красотата и стремежа към нея. В контекста на съвременната българска поезия той представлява образец за постижения и отправни точки за бъдещи успехи. Неговите произведения за виното са станали символични напоследък; зад тях стои искрено усещане – стремеж да открием опора във вътрешния свят.

По отношение на мрачните аспекти от човешката душа той ги осветлява така майсторски, че те служат като предупреждение или стимул към пречистване:

За какво става дума в този късен спор?
Теб ще ти трябват умения,
за да достигнеш висини.
Местото до Юда остава празно.

Поетът остро критикува юдинските сили; макар да осъжда тяхната тъмна природа, никога не губи надеждата си. Умният читател би могъл да разсее мрака около себе си чрез нравствени ценности.

Всичко при Евтим Евтимов има корени в любовта — нюансирана концепция със широка палитра: започвайки от детството до родината като цяло или женската фигура като идеализация. Планините Беласица и Пирин сякаш надничат една друга - кой връх е по-висок?

Част от тайната зад таланта му вероятно лежи именно в способността да пресъздаде легендите й добродетелността при саможертвата за идеали.

Отдавна един красив кон ме очаква край реката;
ще го взема вечер след залеза,
за песни дървата ще натрупам.
Планината — стара или нова —
сега ще товарим вместе
по обратния път у дома ми

Защо говорим за бъдещето? Защото Евтим Евтимов винаги се завръща там – обратно у света на собствените си думи при вечната планина; poetic horse is alive and waits for him to guide him home."